Помага ли Facebook за геноцида на рохингите в Мианмар?
Новите технологии могат да имат доста въздействие върху обществото по способи, за които не са били предопределени, написа Quartz.
Радиото придвижва кодове по време на Първата международна война, само че по-късно става нещо всекидневно за семействата. Ранните телефони са били елементарен метод за връзка сред двама, само че по-късно телеграфната компания Western Union съумява да ги развие до алтернатива за връзка на далечни дистанции. От своя страна, мобилните телефони са минали от занимателни уоки-токита до дребни суперкомпютри.
А в този момент Фейсбук, в началото платформа за свързване на студенти, е станал навсякъде употребена услуга. Но през днешния ден в Мианмар Фейсбук оказва помощ за геноцида против рохингите.
На база на лично изследване на Quartz в Мианмар и Куба медията твърди, че потреблението на интернет в Мианмар е рисково. От редакцията показват, че интернет моделът в Куба може да бъде добър урок за ръководство на обществените мрежи по време на политически безпорядък.
Начинът за потребление на изобретенията може да бъде непредсказуем, а обществените въздействия могат да бъдат пагубни. Разсеяното шофиране е непредвидено следствие от появяването на мобилните телефони, което убива и ранява хиляди хора всяка година. Справянето с разсеяното шофиране включва по-добро образование на водачите, ограничение на използването на телефони зад кормилото и наказания за сходни дейности.
Радиото пък сътвори невъобразими кошмари по време на геноцида в Руанда през 1994 година
“Кръв по ръцете ”
Но при положение на геноцид може ли технология като радиото да бъде лимитирана? Това е основна услуга, само че с кръв по ръцете. Това е и тежест, която Фейсбук сега носи.
През 2010 година Мианмар имаше 130 хиляди мощно лимитирани интернет консуматори. В рамките на седем години цените на SIM картите се намалиха от над 3000 $ до 1 $. Освен това държавното управление отслаби и законите за цензурата, като разреши на Фейсбук да доближи до 30 млн. души. Много от тях считат Фейсбук за интернет.
От края на август бирманските сили за сигурност работят по акция за изтребването на рохингите. Около 6700 души бяха убити, а 645 хиляди бяха принудени да търсят леговище в Бангладеш.
Освен ултранационалистическия духовник Ашин Вирату, редица страници във Фейсбук също популяризират ненавист. Тази агитация в допълнение омаловажава все по-маргинализираните рохинги.
Съдържанието срещу рохингите включва мощно расистки политически карикатури, подправени фотоси и поетапно пускани вести. Това наличие се популяризира вирусно, прави речта на омразата нещо обикновено и оформя публичните усещания. Насилието против рохингите е все по-приветствано и отбелязвано онлайн. Тази виртуална акция служи на ползите на армията на Мианмар.
Монополът на военната хунта върху информацията не дава огромна опция за поощряване на медийната просветеност. Такава агитация пречи на зле осведомените. За мнозина дезинформацията, идваща от Фейсбук, оправдава това, което Организацията на обединените народи назовава учебник по етническо пречистване.
Гражданите на Мианмар в този момент имат безграничен достъп до на ниска цена интернет на мобилните си устройства. Застъпниците на свободата на словото биха се похвалили с това. Но този отворен информативен канал ускорява тъмната страна на Фейсбук и оказва помощ за всичко, което се случва през днешния ден в Мианмар.
Quartz показва, че непрекъснатото потребление на Фейсбук в Мианмар е прекомерно рисковано, с цел да бъде пренебрегнато. Обществата изискват пространство за приемливост към разнообразни хрумвания, търговия, договаряния, доброволчество и така нататък Всичко това липсва в Мианмар.
Куба
Куба може да бъде добър образец в този спор. Естеството на интернет достъпа в Куба не е довело до злоупотреби. Протестите в обществените мрежи, познати в други елементи на света, не съществуват в страната.
Защо?
Интернетът в Куба просто е безценен. Харченето на 3 $ на час за безжичен интернет съставлява към 10% от месечните приходи на кубинците. При лимитираното време, в което можеш да си онлайн, Фейсбук е останал неизвестен в страната. Вместо това други приложения за SMS и чат като IMO, както и директния видео чат, са желани.
Същевременно Фейсбук не е наличен по време на работните часове в множеството държавни и просветителни институции в Куба. Това го трансформира в услуга, на която може малко да се разчита за вести и връзки.
Кубинците сърфират по малко в интернет и постоянно го вършат на обществени места. Това разрушава сюжета, който виждаме в Мианмар.
По публикацията работиха: Елена Кирилова, редактор Десислава Попова
Радиото придвижва кодове по време на Първата международна война, само че по-късно става нещо всекидневно за семействата. Ранните телефони са били елементарен метод за връзка сред двама, само че по-късно телеграфната компания Western Union съумява да ги развие до алтернатива за връзка на далечни дистанции. От своя страна, мобилните телефони са минали от занимателни уоки-токита до дребни суперкомпютри.
А в този момент Фейсбук, в началото платформа за свързване на студенти, е станал навсякъде употребена услуга. Но през днешния ден в Мианмар Фейсбук оказва помощ за геноцида против рохингите.
На база на лично изследване на Quartz в Мианмар и Куба медията твърди, че потреблението на интернет в Мианмар е рисково. От редакцията показват, че интернет моделът в Куба може да бъде добър урок за ръководство на обществените мрежи по време на политически безпорядък.
Начинът за потребление на изобретенията може да бъде непредсказуем, а обществените въздействия могат да бъдат пагубни. Разсеяното шофиране е непредвидено следствие от появяването на мобилните телефони, което убива и ранява хиляди хора всяка година. Справянето с разсеяното шофиране включва по-добро образование на водачите, ограничение на използването на телефони зад кормилото и наказания за сходни дейности.
Радиото пък сътвори невъобразими кошмари по време на геноцида в Руанда през 1994 година
“Кръв по ръцете ”
Но при положение на геноцид може ли технология като радиото да бъде лимитирана? Това е основна услуга, само че с кръв по ръцете. Това е и тежест, която Фейсбук сега носи.
През 2010 година Мианмар имаше 130 хиляди мощно лимитирани интернет консуматори. В рамките на седем години цените на SIM картите се намалиха от над 3000 $ до 1 $. Освен това държавното управление отслаби и законите за цензурата, като разреши на Фейсбук да доближи до 30 млн. души. Много от тях считат Фейсбук за интернет.
От края на август бирманските сили за сигурност работят по акция за изтребването на рохингите. Около 6700 души бяха убити, а 645 хиляди бяха принудени да търсят леговище в Бангладеш.
Освен ултранационалистическия духовник Ашин Вирату, редица страници във Фейсбук също популяризират ненавист. Тази агитация в допълнение омаловажава все по-маргинализираните рохинги.
Съдържанието срещу рохингите включва мощно расистки политически карикатури, подправени фотоси и поетапно пускани вести. Това наличие се популяризира вирусно, прави речта на омразата нещо обикновено и оформя публичните усещания. Насилието против рохингите е все по-приветствано и отбелязвано онлайн. Тази виртуална акция служи на ползите на армията на Мианмар.
Монополът на военната хунта върху информацията не дава огромна опция за поощряване на медийната просветеност. Такава агитация пречи на зле осведомените. За мнозина дезинформацията, идваща от Фейсбук, оправдава това, което Организацията на обединените народи назовава учебник по етническо пречистване.
Гражданите на Мианмар в този момент имат безграничен достъп до на ниска цена интернет на мобилните си устройства. Застъпниците на свободата на словото биха се похвалили с това. Но този отворен информативен канал ускорява тъмната страна на Фейсбук и оказва помощ за всичко, което се случва през днешния ден в Мианмар.
Quartz показва, че непрекъснатото потребление на Фейсбук в Мианмар е прекомерно рисковано, с цел да бъде пренебрегнато. Обществата изискват пространство за приемливост към разнообразни хрумвания, търговия, договаряния, доброволчество и така нататък Всичко това липсва в Мианмар.
Куба
Куба може да бъде добър образец в този спор. Естеството на интернет достъпа в Куба не е довело до злоупотреби. Протестите в обществените мрежи, познати в други елементи на света, не съществуват в страната.
Защо?
Интернетът в Куба просто е безценен. Харченето на 3 $ на час за безжичен интернет съставлява към 10% от месечните приходи на кубинците. При лимитираното време, в което можеш да си онлайн, Фейсбук е останал неизвестен в страната. Вместо това други приложения за SMS и чат като IMO, както и директния видео чат, са желани.
Същевременно Фейсбук не е наличен по време на работните часове в множеството държавни и просветителни институции в Куба. Това го трансформира в услуга, на която може малко да се разчита за вести и връзки.
Кубинците сърфират по малко в интернет и постоянно го вършат на обществени места. Това разрушава сюжета, който виждаме в Мианмар.
По публикацията работиха: Елена Кирилова, редактор Десислава Попова
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ